Умният начин да се държат хората пасивни и послушни, е да се сложат ясни граници за спектъра от допустими мнения и да се разреши широко обсъждане вътре в тези граници, като дори се окуражават най-критичните и дисидентски възгледи. Това дава на хората чувството, че имат свобода на мисленето, докато през цялото време основанията на системата се подсилват посредством ограничаването на обхвата на обсъждането.

Човешкото същество е част от едно цяло, което наричаме,“Вселена“ – част,
ограничена във времето и пространството. Човекът изживява себе си, мислите и чувствата си като нещо отделно от останалото -нещо като оптическа илюзия на съзнанието. Тази заблуда за нас е нещо като затвор, който ни ограничава в рамките на собствените ни желания и привързаността към няколко близки същества около нас. Нашата задача би трябвало да бъде да се освободим от този затвор, като разширим кръга на състраданието си така, че да обхване всички живи същества и природата с цялата и красота.