Аз сам решавам дали имам право на нещо: вън от мен няма никакво право. Това, което на мен ми се струва, че е право, е и право. Възможно е, щото на други то да не изглежда такова, но това си е тяхна работа, а не моя… И даже ако целият свят би смятал за неправо това, което според мен е право и което аз искам, това изобщо не ме засяга. Така постъпва всеки, който умее да цени себе си, всеки в такава степен, в каквато той е егоист…

Ако се опитате да потиснете егоистичните си подбуди – гнева и други такива – и да развиете у себе си повече доброта и състрадание към околните, в края на краищата ще спечелите повече. Ето защо понякога казвам, че мъдрият егоист трябва да действа по този начин. Глупавите егоисти винаги мислят за себе си и резултатът е отрицателен. Мъдрите егоисти мислят за другите, помагат им доколкото могат и в резултат също печелят.