Умният начин да се държат хората пасивни и послушни, е да се сложат ясни граници за спектъра от допустими мнения и да се разреши широко обсъждане вътре в тези граници, като дори се окуражават най-критичните и дисидентски възгледи. Това дава на хората чувството, че имат свобода на мисленето, докато през цялото време основанията на системата се подсилват посредством ограничаването на обхвата на обсъждането.

Някои си въобразяват, че щом можете да говорите всичко, което ви хрумне, това е демокрацията. Но свободата на словото е само едно, от необходимите условия за демокрацията. Често става така, че ние сме свободни да говорим каквото искаме, а онези, които притежават богатството и властта, са свободни да правят каквото си искат, без да обръщат никкакво внимание на това, което говорим. Демокрацията не е словестна битка и не е упражнение в ораторско майсторство. Тя е система на власт, както всяка друга форма на управление. Свободата на словото, също както свободата на политическо организиране, придобива смисъл само в случай, че осигурява отговорност на власт имащите пред онези, над които се осъществява тази власт. Нито изборите, нито съперничеството между партиите, са неопровергаем признак за демокрация.