Медиите са носители на манипулативните импулси на неколцина към масите… Онова, което приемаме безкритично и следваме доверчиво, ще ни въздейства в полза на неколцината. Онова, което проверяваме критично в неговите закономерности и намерения, ще употребим за себе си доколкото ни е необходимо.

В технологичното общество личността все повече и повече е подложена на манипулации. Работата, потреблението, свободното време на човека се манипулират от и идеологията. … Човекът губи активната си и отговорна роля в социалния процес; става напълно „регулиран“ и обучаван, че всяко поведение, действие, мисъл или чувство, които не се вместват в общия план, ще му донесат големи неприятности.

Те фактически контролират цялата ни култура, пропускайки чрез филтрите си и отделяйки отделни елементи от общата маса на културните явления и им придават особетна тежест като увеличават ценността на една идея, обезценяват друга и така поляризират цялата култура. Онова, което не е попаднало в каналите за масова комуникация, в наше време почти не оказва влияние на развитието на обществото.

Някои си въобразяват, че щом можете да говорите всичко, което ви хрумне, това е демокрацията. Но свободата на словото е само едно, от необходимите условия за демокрацията. Често става така, че ние сме свободни да говорим каквото искаме, а онези, които притежават богатството и властта, са свободни да правят каквото си искат, без да обръщат никкакво внимание на това, което говорим. Демокрацията не е словестна битка и не е упражнение в ораторско майсторство. Тя е система на власт, както всяка друга форма на управление. Свободата на словото, също както свободата на политическо организиране, придобива смисъл само в случай, че осигурява отговорност на власт имащите пред онези, над които се осъществява тази власт. Нито изборите, нито съперничеството между партиите, са неопровергаем признак за демокрация.