Какво би се случило, ако все повече и повече хора се замислят сериозно за собственото си бъдеще и за бъдещето на света? Представете си какво би било, ако можеше животът ни да е изпълнен със свещен смисъл? Ако грижите в края на живота бяха винаги озарени от страхопочитание пред лицето на смъртта? Ако гледахме на живота и смъртта сами по себе си като на едно цяло? Какво би станало, ако се стремяхме любовта и състраданието да се превърнат в мяра за всяко наше действие, ако се стремяхме да осъзнаваме до каквато и да било степен истинската същност на ума, която е в основата на цялото ни съществувание? Това би било истинска революция, която би дала на мъжете и жените свободата да открият собственото си рождено право, това вътрешно измерение, пренебрегвано така дълго, би ги обединило в пълнотата на човешкия жизнен опит с цялата му тайнственост и величие.

Няма нужда от храмове, няма нужда от сложнафилософия.
Нашият собствен ум, нашият собствен мозък е нашият храм.
Моята философия е добротата.

Ако се опитате да потиснете егоистичните си подбуди – гнева и други такива – и да развиете у себе си повече доброта и състрадание към околните, в края на краищата ще спечелите повече. Ето защо понякога казвам, че мъдрият егоист трябва да действа по този начин. Глупавите егоисти винаги мислят за себе си и резултатът е отрицателен. Мъдрите егоисти мислят за другите, помагат им доколкото могат и в резултат също печелят.

Колкото радост има на този свят,
всичката идва от желанието другите да са щастливи;
а колкото страдание има на този свят,
всичкото идва от желанието аз да съм щастлив.