Политикът, който манипулира нашето съзнание, ни представя само малка част от проблема, а и тази малка част раздробява на още по-малки парчета, така че да не можем да осмислим цялото и да направим избор. Налага се да му вярваме както се вярва на жреца, притежаващ цялото знание.

Внушенията се закрепват в дълбочината на душата – в безсъзнателното и влизат в сферата на личното съзнание и като не се разпознават като външно влияние, подчиняват личното съзнание в по-голяма или по-малка степен.

Внушението като фактор заслужава най-внимателно изучаване от историка и социолога, иначе цяла редица исторически и социални явления получават непълно, недостатъчно и може би несъответстващо обяснение.

За да е ефективна, пропагандата трябва да бъде повярвана. За да бъде повярвана, трябва да предизвиква доверие. За да предизвиква доверие, трябва да е истина.

Медиите са носители на манипулативните импулси на неколцина към масите… Онова, което приемаме безкритично и следваме доверчиво, ще ни въздейства в полза на неколцината. Онова, което проверяваме критично в неговите закономерности и намерения, ще употребим за себе си доколкото ни е необходимо.

В технологичното общество личността все повече и повече е подложена на манипулации. Работата, потреблението, свободното време на човека се манипулират от и идеологията. … Човекът губи активната си и отговорна роля в социалния процес; става напълно „регулиран“ и обучаван, че всяко поведение, действие, мисъл или чувство, които не се вместват в общия план, ще му донесат големи неприятности.

Те фактически контролират цялата ни култура, пропускайки чрез филтрите си и отделяйки отделни елементи от общата маса на културните явления и им придават особетна тежест като увеличават ценността на една идея, обезценяват друга и така поляризират цялата култура. Онова, което не е попаднало в каналите за масова комуникация, в наше време почти не оказва влияние на развитието на обществото.

Умният начин да се държат хората пасивни и послушни, е да се сложат ясни граници за спектъра от допустими мнения и да се разреши широко обсъждане вътре в тези граници, като дори се окуражават най-критичните и дисидентски възгледи. Това дава на хората чувството, че имат свобода на мисленето, докато през цялото време основанията на системата се подсилват посредством ограничаването на обхвата на обсъждането.

Някои си въобразяват, че щом можете да говорите всичко, което ви хрумне, това е демокрацията. Но свободата на словото е само едно, от необходимите условия за демокрацията. Често става така, че ние сме свободни да говорим каквото искаме, а онези, които притежават богатството и властта, са свободни да правят каквото си искат, без да обръщат никкакво внимание на това, което говорим. Демокрацията не е словестна битка и не е упражнение в ораторско майсторство. Тя е система на власт, както всяка друга форма на управление. Свободата на словото, също както свободата на политическо организиране, придобива смисъл само в случай, че осигурява отговорност на власт имащите пред онези, над които се осъществява тази власт. Нито изборите, нито съперничеството между партиите, са неопровергаем признак за демокрация.

Аз сам решавам дали имам право на нещо: вън от мен няма никакво право. Това, което на мен ми се струва, че е право, е и право. Възможно е, щото на други то да не изглежда такова, но това си е тяхна работа, а не моя… И даже ако целият свят би смятал за неправо това, което според мен е право и което аз искам, това изобщо не ме засяга. Така постъпва всеки, който умее да цени себе си, всеки в такава степен, в каквато той е егоист…